Media Times Review    Google   
___









музика
 септември 2005

Да останеш (не)реален

Нийл Геймън от Wired magazine се среща с Gorillaz,
най-известната на света анимационна поп банда.


Когато се появила идеята за Gorillaz, Деймън Олбърн и Джейми Хюлет написали манифест. Текстът се побирал на лист хартия. За съжаление той потънал незнайно къде, а би било хубаво да можем да се запознаем с него.
Не че има чак такова значение – все пак Gorillaz е виртуална банда. Тя просто не съществува. Нейните четирима членове (2D, Мърдок Никалс, Ръсел Хобс и Нудъл), замислени и нарисувани от Хюлет, са въображаеми. Групата обитава Kong Studios, във висока планина в Есекс, североизточно от Лондон. Но в действителност в Есекс няма никакви планини. И групата съществува единствено, за да създава музика, да изработва видео клипове, да прави ремикси и да бъде ремиксирана.
Олбърн (музика) и Хюлет (визуално изкуство) са душата на Gorillaz. Тяхната първа поява, преди почти 5 години, преобърна цялата идея за това, какво представлява една група. Иконографията е взаимствана от фантастичните, научнопопулярните и рок филмите, докато музиката е странен микс от поп мелодии, теми от стари филми на ужаси и всевъзможни звукови ефекти. Продажбите на дебютния албум, Gorillaz, достигат впечатляващите 6 милиона копия в световен мащаб, като по този начин той се превръща в на-успешния албум, правен някога от виртуална група. Олбърн и Хюлет издават музиката в четири варианта – оригиналния албум, две ремикс версии и DVD със съпровождаща анимация, интерактивни игри и живи видео представления.
Новият диск на групата, Demon Days, е като първия – само всичко в него е в по-големи дози. Копродуциран от ремикс идола Danger Mouse, той включва детски хор, както и басня, разказано от Денис Хопър. Неговите неприлично примамливи мелодии трайно се настаняват в дълбините на мозъка на слушателите.
Убедих Олбърн и Хюлет да направим едно интервю зад кулисите, като за целта си уговорихме да се видим в Нотинг Хил в западен Лондон – пресечната точка на десетки култури. Хюлет пристигна пръв, небръснат, лукаво усмихнат. Той беше създал култовия комикс Tank Girl преди повече от 15 години. Стилът му на рисуване може да бъде определен по много начини – уличен, циничен, брилянтен, забавен... Неговото студио, разположено под един надлез над магистралата, е наречен Zombie Flesh Eaters.
Олбърн се появи малко след това: със съвсем малко по-скорошна брада от Хюлет, със сияещ поглед. Славата го беше споходила в началото на 90-те като вокал на бритпоп рок групата Blur.
Навън валеше, а ние тримата стояхме в дъното на кафене на розови и лилави райета, за удобство приближили се един към друг малко по-близко от нормалното.
  
Деймън Олбърн
Джейми Хюлет
Как се появи идеята за Gorillaz?
Хюлет: Ние бяхме съседи. Един ден си седяхме в къщи и гледахме MTV с изцъклени погледи. Защото е ужасно да гледаш MTV прекалено дълго – там просто липсва съдържание. Тогава, в нас се зароди идеята за анимационна банда, нещо, което ще бъде коментар на всичко това.
Олбърн: Ние сме поколението, чийто примери за подражание са формирани под въздействието на Pop Idol и забавни телевизионни шоупрограми като кеч турнирите. А това само по себе си много напомня на история от комикс.
Едно от нещата в Gorillaz, което ми носи най-голяма наслада, е, че взаимствате идеи от всевъзможни места. Каква е мотивацията ви да правите това?
Олбърн: В последно време различните културни групи във все по-голяма степен започват да обменят идеи помежду си, и като резултат се получават много по-интересни творби на изкуството. Работата ми в Blur ми позволи да пътувам и да чуя музика, която се прави на различни места по света. В една от песните в Demon Days можете да чуете как в мелодията сме вмъкнали реге елементи, мотиви от традиционната латино музика. В края на албума пък се появява оркестър съвсем в стила на оркестъра на Глен Кембъл.
Хюлет: Най-хубавото е, че хлапетата възприемат препратките в музиката и в клиповете ни, и така до тях достигат оригинални елементи от културата, от която се вдъхновяваме ние. Наградата ни е, че следващите поколения творци и артисти може да кажат: “Много неща научихме на 15 докато слушахме Gorillaz.”
Олбърн: Ако не бях прекарал всичките тези години в учене да свиря на различни инструменти, щях да използвам семплър, за да събирам в едно различните мотиви от музиката ни. Вместо това, сегашният ми метод за създаване на песни до голяма степен наподобява семплиране, без да използвам никаква дигитална техника за това. Gorillaz е олицетворение на начина, по който аз възприемам и пресявам музиката, която слушам. За нас беше изключително полезно да имаме Danger Mouse в екипа ни. Той е един изключителен американец. [Смях.]
Харесвам много идеята за неговия Grey Album – остроумното хрумване за миксиране на толкова коренно различни музикални течения.
Олбърн: Беше перфектно, нали? Това е нещото, което най-много обичам в целия луд процес на създаване на музика. Това беше една страхотна идея. В момента Danger Mouse работи върху няколко други записи, пренасяйки ремикс идеите си върху всевъзможни проекти.
Хюлет: И прави това като един млад Джими Хендрикс.
Олбърн: [Смях.] Дори изглежда така. Наистина е вълнуващо да откриеш такива хора.
Изглежда Gorillaz от малка “инди” банда постепенно се превърнаха в голяма супер група.
Олбърн: Нека го кажем така: на Gorillaz не бива да се отричат преструвките на автентичните рок звезди, само поради факта, че са комиксови герои. Те станаха много успешна група, така че сега те имат повече пари и могат да правят още по-големи, по-грандиозни видеоклипове.
Парадокс е, че бидейки напълно измислена банда, Gorillaz е много по-малко изкуствена от някоя момчешка група или от която и да е от другите мениджърски създадени формации, с които сме свикнали толкова много.
Хюлет: Точно така. Ако ще се правиш на нещо, което не си – което е същността на това да си рок звезда – тогава защо просто не създадеш измислени персонажи и не ги оставиш да правят всичко вместо теб?
Олбърн: Вярвам, че можем да правим нещата по този начин – да създаваме музика и изкуство, които са чист продукт на нашите възгледи, като в същото време да не се налага да се съобразяваме с изискванията, налагани от популярността на групата. Успехът ни може да доведе до появата и на други виртуални банди. И при добро стечение на нещата, един ден групите като нашата ще станат толкова много, че хората ще се запитат: “Какво по дяволите се случва в света ни? Ние купуваме списания, пълни с комиксови герои!”
 
За Demon Days вие пренарисувахте персонажите от групата. Всъщност се забелязва развитие в образите им.
Олбърн: Това беше важно тъй като героите вече бяха остарели. Имаха нужда от преработване.
Хюлет: Идеята беше да нарушим някои от основните правила на анимацията. Нали знаете, не се предполага анимационните герои да търпят промяна във времето.
Олбърн: Алтернативен вариант би било да включим Scrappy-Doo в групата.
Хюлет: О, това би било страхотно! Но моята версия на Scrappy-Doo би била наистина досаден. Много по-досаден, отколкото някога е бил Scrappy-Doo, и щеше да пее съвсем като Chipmunks.
Чрез образите вие като че ли отдавате почит към много различни култури.
Олбърн: Да, така е. Завърнах се много вдъхновен от едно пътуване из Монголия. Имаше един особен момент, който вдъхнови някои от по-мрачните елементи на Demon Days. Бях накупил купища стари Betty Boop комикси и ги разглеждаме с дъщеря ми докато пътувахме с влака през северен Китай. Областта е напълно разрушена в резултат на развиваното там земеделие – в продължение на повече от 200 мили всички дървета бяха мъртви. Гледката бе апокалиптична.
Хюлет: Много от възгледите ми са взаимствани от Studio Ghibli – японското анимационно студио, което създаде Spirited Away и Castle in the Sky. Studio Ghibli е един вид японската версия на “Дисни” – но без каквато и да е сладникава сантименталност. Там се правят прекрасни филми, които в същото време са и малко мрачни – точно това усещане исках да пренеса в анимациите на Gorillaz. Силно влияние ми оказаха и евтините арт имитации, които можете да видите в Мексико. В някои от тях има проявено невероятно усещане за колорит и цялостна визия. Направо се влюбих в тях.
Олбърн: Прекрасно изживяване беше и последното ми пътуване до Южна Америка. Бях отишъл на един базар, където се продаваха множество рисунки на персонажите от Gorillaz. Беше наистина страхотно.
Изглежда, че образите от филмите за ужаси също са ви вдъхновявали в правенето на музиката ви.
Олбърн: Хм, не ви ли си струва, че всички лица по телевизията са като зомбита? Вземете за пример онзи клип на 50 Cent, където той е в средата на някакъв клуб и е заобиколен от зомбита. На мен комикс героите на Gorillaz ми изглеждат по-реални от хората от телевизионните предавания. В крайна сметка поне знаеш, че зад тези рисунки стоят разбиранията и интелекта на някого и че в създаването им е вложен много труд, така че не може всичко това да е просто една лъжа.
Хюлет: Да, така е. Нещо повече: много по-често компания в къщи ми е Daffy Duck, а не жив човек. Но цялата тази история със зомбитата е моя идея-фикс. Аз обичам филми за зомбита. Веднъж бях погледнал през прозореца на сградата, където работя, и бях осъзнал, че всички се разхождат в кръг, с мобилни телефони, привързани към главите им. Тази картина ме впечатли много.
Олбърн: Това са късчета от бъдещето, нали? Трябва просто да ги познаеш, когато ги видиш.
 
Превод: Милен Недев

MTR Архив:
Стилът е трудно доловимо качество в живота. Всеки се стреми към него, но твърде малко са хората, които могат да се похвалят, че го притежават. Повечето хора търсят Стила в погрешни посоки, опитват се да се сдобият, да си купят първия срещнат негов заместител. Това, което е Стил за някого, за друг може да бъде просто проява на лош вкус. Но докато по този въпрос би могло да се спори надълго и нашироко, никой не може да отрече, че музиката на De-Phazz е просто въпрос на добър Стил. Ни повече, ни по-малко.
Милен Недев

"Вървейки по стъпките на своите приятели от Виена Крудер и Дорфмайстер... dZihan & Kamien се отличават със създаваните от тях чувствени, downbeat мотиви, допринасяйки по този начин за огромното разнообразие на жанровете електронна музика."

Той е странното ново лице, появило се в съвременната френска музика. Възхвален от всички за своя удивителен дебют от 1995 година "Boulevard", той изчезна задълго от музикалната сцена. През това време другите представители на това ново течение - DaftPunk, Air, Cassius, Mellow и т.н. - с изключително усърдие издаваха и налагаха своите музикални възгледи. Минават почти 6 години до завръщането на Людовик и неговия нов проект "Tourist"...
Джим Карол

Видения за катаклизми и професионални изяви: това е животът на Дейвид Бауи в неговото четвърто десетилетие на рок звезда. Един от най- концептуалните творци в рока от шейсетте години насам, той се забавлява с възможностите, открили се пред него благодарение на звездния му статут, като превръща концертите си в театрални и модни представления и периодично зарежда музиката си с пънк, електронни и танцувални мотиви. В последните години към всички тези си превъплъщения той добавя и още едно - това на импресарио на поп и рок музика.
Джон Парелис

"Вече сме в новия Милениум, нали?", пита Хърби Хенкок, докато разговаря с посетителите след първата песен от изпълнението си в "Ървинг
Плаза" от последната събота на март. Но къде е новата музика?
Бен Ратлиф