Media Times Review    Google   
___









анализи
 септември 2006

Как да подобрим
образованието в България?

Георги Ангелов, Блогът за икономика


В България образованието има проблеми. Много деца не посещават училище или отпадат рано от него, а много от тези, които ходят на училище, не научават достатъчно. Разходите на държавата за финансиране на образованието нарастват с високи темпове, въпреки намалението на броя на децата в страната. Броят на учителите е много висок, както и на училищата.
Какво може да се направи?
 
 Средни училища
По отношение на средното образование, може да ни помогне скорошно изследване , което използва данни от международното изследване PISA. Ето някои от най-интересните изводи по отношение на дизайна на образователната система:
•  Училищната автономия влияе много силно позитивно на резултатите на учениците. Автономията включва избор на учебници и определяне съдържанието на курсовете от страна на училището, самостоятелно разпределение на разходите в съответното училище, вземане на решения за назначаване и уволняване на учители и определяне на заплащането на ниво училище. Ефектите от автономията се усилват при наличие на външно оценяване на изхода /матура напр./
•  По-добре се справят учениците в училищата, в които размерът на общия училищен бюджет е определен от външна институция
•  Учениците в частно управлявани училища се справят по-добре от учениците в публично управлявани училища, независимо дали има външно оценяване на изхода
•  Няма връзка между разходите за образование в страната и постиженията на учениците в училище. В допълнение, големите класове /паралелки/ с по-голям брой ученици показват по-добри резултати
•  Наличието на проблеми с учебниците и учебните пособия влияе негативно на постиженията на учениците
•  Учениците в училища с по-добре образовани учители имат по-добри резултати
В допълнение, наскоро в статия в Лос Анджелис Таймс Нобеловият лауреат Милтън Фридман сподели свои наблюдения за образованието:
•  централизацията на образователната система влошава качеството
•  централното правителство няма място в образованието
•  ако правителството ще прави нещо, това може да е единствено финансиране чрез ваучерна система /родителите получават ваучер, с който плащат образованието на децата си, независимо в кое училище учат/
•  синдикатите на учителите бюрократизират системата и възпрепятстват конкуренцията и повишаването на качеството
•  най-много страдат от сегашната система бедните и малцинствата
•  огромният ръст на разходите за образование не води до подобрение на качеството - заради сгрешените стимули в системата
Ако трябва да дадем няколко кратки препоръки за подобряване на качеството на образованието, те биха били:
1.  автономия за училищата по отношение на разходването на техния бюджет, избор на учебници, определяне съдържанието на отделните курсове /предмети/, управление на персонала
2.  определяне на финансирането на училищата чрез ваучерна система /парите следват ученика независимо от това в кое училище е избрал да учи/ - важно е децата наистина да посещават училище, а не просто да са записани там
3.  приватизация на държавните и общинските училища
4.  въвеждане на външно оценяване на постиженията на учениците и обвързване на резултатите с финансирането за отделните училища
5.  заради някои специфични проблеми с посещението на училище сред нискодоходни и малцинствени групи в България би било добре да се обвърже получаването на социални помощи от родителите с посещение на училище от децата и постигане на определени резултати
Голяма част от тези мерки се обсъждат сериозно или са в процес на прилагане. Други, обаче, за момента са извън дебата. Предстои да видим резултатите от тези, които все пак ще се въведат в една или друга степен и дали това ще стимулира продължаване на реформите и в останалите сфери.
 
 Висше образование
Темата за висшето образование и неговото качество се появява периодично в публичното пространство. Честото появяване на тази тема заедно с избухващите от време на време скандали е показателно за наличието на сериозни проблеми. На лично ниво, всеки, който е бил студент, е наясно, че може още много да се желае от българските университети. Това се забелязва и в мненията на самите ректори на университети.
Кои са основните проблеми пред развитието на висшето образование?
1.  Държавните университети са изцяло финансово зависими от министъра на образованието - той заедно с правителството определя техните такси, броя на студентите им и държавната субсидия. Нито лев от приходите на държавните университети не зависи от някакви техни конкурентни предимства - най-много пари вземат университетите с най-голямо лоби /Софийският университет е един подобен пример/. Не само това, ами държавата определя броя на студентите и в частните университети!
2.  Много е трудно да се създаде частен университет - процедурите са неясни, зависят от волята на едни или други чиновници, нужно е и одобрение от парламента, което прави всичко прекалено политизирано. Съответно няма много конкуренти на държавния монопол.
3.  Забранено е откриването на чужди университети в България, което допълнително намалява конкуренцията от наистина реномирани и качествени играчи на този пазар. Има голяма вероятност този проблем да отпадне с влизането на България в ЕС.
4.  Държавата дискриминира частните университети като финансира само държавните такива.
5.  Много трудно е израстването на млади учени и преподаватели - всичко е бавно, трудно, бюрократизирано и централизирано. Съществува държавна Висша атестационна комисия, която взема всички решения - очевиден остатък от комунизма. За сравнение, в САЩ самият университет решава кой човек може да стане доктор или професор и няма безсмислени формални изисквания.
6.  В България всеки университет трябва да има акредитация от държавна агенция за да работи, не се признават акредитации от чужди /частни или държавни/ агенции за акредитация. Така, тази държавна агенция има пълен монопол, въпреки че тя не е доказала, че е по-добра от американски, английски или немски подобни агенции.
7.  По някаква причина, в България е забранено да съществуват университети без акредитация от българската държавна агенция - явно и в тази сфера родните чиновници смятат, че могат да изберат по-добре от пазара и отделните клиенти.
8.  Има безсмислени изисквания при отварянето на университет - да има определен брой хабилитирани преподаватели /хабилитирани по българския закон, разбира се/. При това, независимо дали университетът е малък или голям, броят на хабилитираните е един и същ. Нищо чудно, че няма много чужди професори в България - според нашия закон те са съвсем признати за такива.
В такава среда, въобще не е чудно, че качеството на висшето образование в страната не е достатъчно високо. Има толкова много проблеми, че не е толкова трудно да се постигне напредък при наличие на желание.

Георги Ангелов е старши икономист в Институт "Отворено общество" и редактор в "Media Times Review". Също така е член на:
- управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация
- Американската икономическа асоциация
- Българско дружество "Фридрих Хайек"

MTR връзки
Георги Ангелов
Светла Костадинова