Media Times Review    Google   
___









Перспективи
 септември 2006

В партията на Бога

Джефри Голдбърг

През 2002 година американският журналист Джефри Голдбърг написа за New Yorker обширен репортаж за Южен Ливан и политиката на Хизбула. Няколко години по-късно репортажът не изгуби своята актуалност. Media Times Review предлага на своите читатели откъс от текста.

Селището Рас Ел Ейн, което е разположено в ливанската долина Бекаа, попада под преобладаващия контрол на сирийската армия, Иранският революционен корпус и шиитската терористична група Хизбула (или Партията на Бога). Градчето е занемарено и мрачно, декорирано с плакати на мъченици и владетели – аятолах Хомейни е особено популярен – както и с билбордове, които възхваляват проливането на кръв и саможертвата.

Посетих Рас Ал Ейн това лято, за да интервюирам лидерът на една фракция на Хизбула - мъж на име Хюсеин ал Мусауи, който преди двайсет години беше замесен в отвличането на американците. Много от тези американци бяха държани в Рас Ал Ейн; бяха държани със завързани очи, оковани на легла и радиатори. Смята се, че Рас Ал Ейн е мястото, където Уилям Бъкли, шефът на бейрутският клон на ЦРУ, бе държан за определено време, преди да бъде убит от Хизбула през 1985 година.

Когато пристигнах в селото беше пладне; въздухът все още бе горещ и душен, улиците в голямата си част бяха пусти. Някакъв човек продаваше сладолед в парка, намиращ се в центъра на градчето. В парка имаше олющени пейки и едно изкуствено езерце, около което се разхождаха жени и деца. Жените бяха облечени в сиви роби, на главите си носеха забрадки, вързани здраво, така че да не се показва нито косъм под тях.

Подобно на останалите части от града и паркът беше изпълнен с жестокото изкуство на Хизбула. Един плакат показваше американският флаг като на мястото на звездите беше поставена една единствена звезда на Давид. Друг плакат изобразяваше Храмът на скалата, мюсюлманската светия в Йерусалим, хванат в костеливата ръка на човешка фигура с гротескно крив нос. Трети плакат възпяваше смелостта на шиитските мъченици, показвайки мюсюлмански боец застанал на върха на купчина мъртви войници, на чиито униформи бе закачена звездата на Давид. Зеленият флаг на Хизбула можеше да бъде видян навсякъде – на върха на знамето има цитат от Корана, от който Хизбула бе взела името си – “Наистина партията на Бога ще бъде победител”, в центъра му е изобразен автомат Калашников в ръцете на шиитския мъченик Хусаин, братовчед на пророка Мохамед; тези рисунки са изобразени на фона на земното кълбо, с което се внушава ролята на Хизбула в световната умма (или мюсюлманската общност). Най-долу на флага е изписано “Ислямската революция в Ливан”. Аз не видях никъде в Рас Ал Ейн червено-зелено-белият флаг на Ливан.

Бях взел такси от Ашрафиех, благоденстващ християнски квартал в Бейрут, до Рас Ал Ейн. Разстоянието бе около два часа. Свежият средиземноморски въздух бързо отстъпи място на изсушаващата костите горещина на Бекаа. Таксиметровият шофьор, един стар християнин, в началото се колебаеше дали да вземе поръчката (ливанското християнско малцинство се страхува от шиитските въоръжени бойци), но спокойно премина през двата контролно-пропускателни пунктове на сирийската армия. На единия пункт, млад, около тридесет годишен сержант с кръгла забрадка и черна мрежа около нея, провери американският ми паспорт и връщайки ми го, прошепна загадъчно: “Осама бин Ладен.”

След това ние достигнахме до покрайнините на Баалбек, най-големият град в Бекаа. Баалбек е известен с три добре запазени римски храма – на Юпитер, Венера и Бакхус. (Статуя на Хафез ал Ассад, пред-последният диктатор на Сирия и баща на настоящия, стои на входа на града ). Храмовете, които са внушителни – двата главни храма са по-големи от Пантеона – са мястото на годишният фестивал на културата, който привлича елита на Бейрут и бейрутските политици често пъти го сочат като доказателство за нормалността на Ливан. Тази година на фестивала бе представен “Кралят на танца” на Майкъл Флатли. Рас Ел Ейм е на около две мили от храмовете и ние скоро стигнахме до ресторанта Наурас, близо до градския парк, където трябваше да се срещна с Мусауи. Седнах на маса отвън с изглед към улицата. Поръчах си Пепси и зачаках.

Шиизмът израстна като протестно движение, чиито последователи вярват, че ислямът трябва да бъде управляван от наследниците на братовчеда на пророка Мохамед Али, а не от халифите, които взимат контрола над вярващите след смъртта на пророка. Корените на шиитския гняв лежат в мъченичеството на сина на Али Хусаин, който умира в битка с халиф Йезид в района на южен Ирак. (Аз съм чувал от шиити от южен Ирак и от ирански шиити, че смятат Саддам Хюсеин за враг подобен на Йезид). Навремето шиизмът беше едно “квиетистко” движение; шиитите изграждаха домове на възпоменание и учение, наричани “хусайниаси”, в които си припомняха славата на мъченичеството на Хусаин.

В Ливан, през шейсетте години, шиитите започнаха да се просмукват във външния свят. Някои се присъединиха към революционните палестински движения; други попаднаха в орбитата на един духовник популист – Муса Садр – който създаде група, наречена Движение на онеправданите и по-късно Амалска шиитска войска. Хизбула бе създадена през 1982 година от група млади, лишени от собственост шиити, събрани около духовника-поет Мухамад Хусаин Фадлалах. Те бяха подтикнати към това от поредица коренно различни събития, включително от насилието срещу тяхната общност в Ливан, упражнявано от сунитските и християнските елити и от захласа към иранската революция от 1979, когато Иран попадна под властта на “чистия” ислям. Ключово събитие за тях бе израелската инвазия в Ливан през 1982 година.

Тогава Фатах, която е част от Палестинската освободителна организация (ПЛО), изстрелваше ракети Катюша към северен Израел от Ливан, където се намираше главната й база и премиерът Менахем Бегин, следвайки съвета на Ариел Шарон, тогава министър на отбраната, нареди на израелските сили да влязат в Ливан. Целта на нахлуването бе да се завладее това, което бе познато като Фатахланд – ивица земя в Южен Ливан, попаднала под контрола на Ясер Арафат, и да се изгонят частите на ПЛО. Шарон имаше голяма цел: да опази приятелското християнско правителство в Бейрут и да разруши ПЛО. Обаче не инвазията вдъхнови шиитите, които бяха щастливи да видят юга освободен от Арафат и Фатах. Шиитите взеха оръжията, когато разбраха, че Шарон, подобно на Арафат, няма намерение да напусне Ливан.

Хизбула с бази в Бекаа и бейрутските южни квартали бързо прерасна в най-успешната терористична организация в модерната история. Тя послужи като модел за терористичните групи по целия свят; Магнус Рансторп, директор на Центъра за изучаване на тероризма и политическото насилие в университета Сейнт Андрюс в Шотландия, казва, че Ал Кайда научи стойността на организираното насилие от Хизбула. Организацията фактически изобрети последователните терористични атаки, когато в ранната утрин на 23 октомври 1983 година осъществи едновременни самоубийствени атентати в американската морска квартира в Бейрут и в една сграда с апартаменти, където бяха разквартирувани френски умиротворители. Тези атаки бяха осъществени в рамките на 20 секунди, като третата част от плана – разрушаването на италианският умиротворителен контингент – е била изоставена, тъй като организаторите разбрали, че италианците спят в палатки, а не във висока сграда.

До 11 септември Хизбула убива повече американци, отколкото която и да било друга терористична група – двеста и четиридесет – само при атаката на базата на военноморските сили. Чрез терористична тактика Хизбула принуди американското и френското правителство да изтеглят своите умиротворителни сили от Ливан. И две години по-късно, когато Ехуд Барак изтегли израелските сили от южен Ливан, тя стана първата военна сила, успяла да изгони Израел от арабска територия.

Използвайки различни имена, включително Организация на ислямския джихад и Организация на потиснатите на земята, Хизбула остава в нелегалност до 1985 година, когато публикува манифест, осъждащ Запада и прокламиращ: “Всеки от нас е воюващ боец, когато бъде призован за джихад и всеки от нас има мисия в битката на основата на своите законни задължения. Аллах ни подкрепя и защитава докато всеем страх в сърцата на враговете си.”

Друга фаза в развитието й настъпва през 1991 година, когато в края на ливанската шестнайсет годишна гражданска война, голяма част от воюващите решават да се разоръжат. Номинално Ливан се управлява от Бейрут от администрация, чиито главни министерски постове са внимателно разпределени между различните религиозни фракции – маронити и православни християни, сунити, шиити и друзи. Но фактически Ливан е под контрола на Сирия; и сирийците с подкрепата на Иран позволиха на Хизбула да запази своя арсенал от оръжия и дори да го увеличи, като целта бе да се напада Израел чрез организацията. Сирийците също така позволиха на Хизбула да контролира шиитското гето в южен Бейрут, голям част от долината Бекаа и южен Ливан по границата с Израел.

Настоящият лидер на Хизбула, Саид Хасан Насрала, е толкова важна фигура в Ливан колкото са управляващите политици и сирийският президент Башар ал Асад. Водачи на Хизбула участваха в изборите в Ливан и спечелиха – групата сега държи 11 места в 128 местния ливански парламент. Но в Хизбула едва ли има някаква лоялност към президента на Ливан, Емил Лахуд, който е християнин и определено не изпитват никаква към премиера Рафия Харири, който е сунит. Единствените портрети, които могат да бъдат видени в офисите на Хизбула, са портрети на Хомейни и на аятолах Хаменей, лидерът на Иран (статията е писана през 2002 г., б.пр.).

Хизбула има годишен бюджет от повече от сто милиона долара, който идва от иранското правителство директно и от сложна система от финансови клетки, пръснати из целия свят от Банкок и Парагвай до Мичигън и Северна Каролина. Подобно на Хамас в Газа, Хизбула действа успешно в публични сфери, които са недостъпни за повечето терористични групи. Тя управлява широка и ефективна мрежа от социални услуги. Публикува вестници и списания и притежава собствена сателитна телевизионна станция, която, както се смята, се гледа от 10 милиона души дневно в Близкия изток и Европа. Програмата с име Ал Манар, или Дом на светлината, излъчва анти-американски програми, но главната й цел е да окуражава палестинците да стават самоубийствени атентатори.

Заедно с тази обществена работа Хизбула продължава да увеличава своите терористични и партизански възможности. Магнус Рансторп казва, че Хизбула може да бъде активна на четири нива едновременно – политическо, социално, партизанско и терористично – защото нейните лидери са “майстори на дългосрочната стратегическа подривна дейност”. Апаратът за сигурност на организацията действа в Европа, Северна и Южна Америка и Източна Азия. Съгласно американски и израелски представители на разузнавателните служби, групата ръководи подвижни “дневни лагери” за терористични тренировки из долината Бекаа. В някои от лагерите инструкторите идват от Иранската революционна гвардия и иранското министерство на разузнаването. В последните двадесет години терористите от такива коренно различни организации като баската сепаратистка група ЕТА, Червените бригади, Кюрдистанската работническа партия и Ирландската републиканска армия бяха тренирани в тези терористични лагери.

Основен фокус на днешните тренировки изглежда е обучението на специфични анти-израелски бойци в науката за изграждането на така наречените “мега-бомби” – механизми, които могат да съборят големи сгради. Експлозията на една мега-бомба е събитие, което може да доведе до голяма война в Близкия изток. В действителност подобни атаки бяха правени, но неуспешно: например откритите от специалните служби на Израел бомби в Азриели Тауърс – две от най-високите сгради в Тел Авив. Ако тази операция бе успешна стотици израелци биха умрели и вероятността да бъде предизвикана война бе голяма.

Гал Луфт, израелски полковник от запаса и експерт по контратероризма, ми каза, че ролята на Хизбула в тези планове е неясна. “Хизбула има опит с използването на голямо количество експлозиви – каза той – Възможно е Хизбула да вдъхновява и да съветва, както и да оказва техническа помощ за подобни атентати, но е неясно дали използва за извършители хора от собствените си групи.” Луфт смята, че е въпрос на време кога една мега-атака ще се увенчае с успех.

Агентите на Хизбула се инфилтрираха в Западния бряг и Газа, сред арабските общности в Израел, помагат на Хамас и Ислямски джихад, както и се опитват да създадат свои собствени терористични клетки; много палестинци благоговеят пред Хизбула заради това, че организацията успява да постигне в Ливан това, което палестинците не успяват да направят в окупираните територии. Миналата година организацията (2001, б.пр.) изгради погреби за ракети, които при възможност могат да бъдат използвани срещу Израел. Тези ракети, повечето от които са от Иран, са внесени чрез камиони през Сирия и долината Бекаа.

Хизбула не беше подозирана за открити анти-американски действия до 1996 година, когато Хобар Тауърс в Саудитска Арабия бяха атакувани. Но според служители на разузнаването нейни хора, с помощта и прикритието на ирански дипломати, са поставили разузнавателни устройства в дипломатически представителства на САЩ в Южна Америка, Югоизточна Африка и Европа.

В последно време висши американски служители намекват, че Хизбула и нейните спонсори могат да се окажат мишена във войната с тероризма на правителството на Буш. Заместник-държавният секретар Ричард Армитидж наскоро нарече Хизбула “А-групата” на тероризма, а Ал Кайда “Б-групата”. ЦРУ загуби най-малко седем служители от тероризма на Хизбула, включително Уилям Бъкли.

След като изпих трето Пепси, видях един Land Cruiser да се приближава до ресторанта. От него излезе скован, изглеждащ нещастен, човек, с добре поддържана брада. Човекът тихо седна близо до мен. Трима души, един от които облечен в кожено яке, въпреки ужасната жега, останаха в колата.

Брадатият мъж не беше Хусаин ал Музауи, когото очаквах да видя. Той каза, че името му е Мухамад и че е помощник на Мусауи и че е изпратен да разбере моите намерения. Тук съм, отговорих му аз, за да науча дали наистина Хизбула се е превърнала в ливанска политическа партия.

Казах му също, че искам да преценя настроенията на хората към Америка.

“Смятате ли да питате за скорошни събития?” – попита ме Мухамад. Казах му, че смятам.

След като ме притисна още повече, му признах, че съм любопитен да науча нещо за човек на име Имад Мугниах. Мугниах, който започна своята кариера през 70-те като бодигард на Арафат. Това е човекът, когото Съединените щати държат отговорен за повечето анти-американски атаки на Хизбула, включително атаката на военноморските сили в Бейрут и отвличането на самолета T . W . A . през 1985 година, когато пилот от американската флота бе екзекутиран. Той също така е заподозрян за участие в атаките на Кхобар Тауърс, при които умряха 19 американски служители.

Миналата година американското правителство постави Мугниях в списъка с 22-та най-търсени терористи, заедно с други двама негови колеги – Али Атуа и Хасан Из Ал Дин. Само споменаването на името на Мугниях е чувствителен проблем в Ливан и Сирия, които отказват да помогнат за залавянето му. Ливанският премиер Харири изведнъж се превъзбуди, когато в разговор с него това лято, го попитах защо правителството му отказва съдействие на Америка за залавянето на Мугниях. “Той не е тук! Той не е тук! Казвал съм това на американците стотици пъти, той не е тук!”

Седнал в ресторант Наурас в Рас ал Ейн до човек на има Мухамад, аз казах – да, Имад Мугниях ще има място в моята история. След като изрекох това Мухамад се изправи, погледна ме презрително и си отиде, без да каже дума.

***

Главният говорител на Хизбула е леко прегърбен, резервиран човек на около 50 години. Името му е Хасан Йезедин. Стилът му на обличане е като на ирански дипломат: подстригана брада, черно сако, бяла риза без вратовръзка. Офисът му се намира на приземния етаж на сграда в южния бейрутски квартал Дахия. Хизбула има пет главни офиса тук и всички са в блокове с апартаментни, което им помага да се създаде щит към израелските бойни самолети, периодично прелитащи над квартала. Малките офиси са слабо обзаведени, като основната идея изглежда е нещата в тях бързо да бъдат изнесени в случай на израелска атака.

Осемте члена на управляващия съвет на Хизбула се събират в Дахия веднъж седмично. Ливански полицаи има в няколко части на квартала, но те не се отдалечават от постовете си. Сградите, където се намират офисите на Хизбула се охраняват от въоръжени бойци, облечени в черно, а прикрити агенти патрулират по улиците. Веднъж, отивайки към една среща, аз извадих фотоапаратът си и започнах да снимам постери, възхваляващи смъртта на “мъчениците” на Хизбула. След около трийсетина секунди, двама души на организацията ме пресрещнаха и ми заповядаха да прибера фотоапарата, след което ме придружиха до мястото на срещата.

Шиитското укрепление в южните квартали на града е само на 20 минути път с кола от мега магазина на Върджин в центъра на Бейрут, но тези квартали спокойно могат да бъдат взети за част от Техеран. Очите на Аятолах Хомейни и аятолах Каменей те гледат отвсякъде, а западният стил и мода на източен Бейрут е забранена; повечето от жените са изцяло забулени. Покрайнините са най-гъсто населените райони на Бейрут, застроени са с паянтови седем-осем етажни блокове с апартаменти, с прозорци гледащи един към друг над претъпканите улици и тесните тротоари. Главният бизнес в Дахия са второкласните магазини, където се продават откраднати автомобили и компютри.

Бях представен на Езедин от Хюсеин Набулси, който превеждаше разговорът ни. Набулси отговаря и за уеб сайта на Хизбула. Той е живял известно време в Америка и използва американски жаргон, когато говори. Той е млад и общителен, но става уклончив, когато се заговори за миналото и опита му. “Живял съм в Бруклин и смятах да уча в Тексаският университет, но се преместих в Канада...” И оттук историята става все неясна.

Езедин каза, че анти-американизмът вече не е фокус на действията на неговата партия. Хизбула, казва той не е срещу американския народ; тя е само срещу политиката на американското правителство и особено към неговата “неограничена” подкрепа на Израел. Като всички публични фигури на Хизбула Езедин е горд от победата над Израел в южен Ливан преди две години и дълго говори за причините за успеха на организацията. Той цитира изявление на лидера на Хизбула, Саид Хасан Насрала, направено непосредствено след изтеглянето на Израел: “Казвам ви: този “Израел”, който притежава ядрени оръжия и най-силната военно-въздушна сила в региона е по-крехък от паяжина.” Езедин обяснява, че Ехуд Барак оттегли войските, защото войниците и техните майки се страхували от смъртта. Това не важи за мюсюлманите, казва той. “Животът не свършва, когато умреш. За нас има истински живот след смъртта. Достигането на живота след смъртта е целта на живота. Веднъж, когато имаш в ума си целта на смъртта, ти спираш да се страхуваш от евреите.”

След като Израел се оттегли от южен Ливан, много експерти по въпросите на Близкия изток, смятаха, че Хизбула ще се съсредоточи върху социалните дейности и вътрешната политика, за да трансформира мирно Ливан в ислямска република. Дори преди Израел да се изтегли, водещ специалист по Хизбула, Аугистос Ришар Нортън от Бостънския университет, пише изследване със заглавие: “Хизбула: от радикализъм към прагматизъм”. В своето изследване Нортън казва, че в дискусии с лидери на Хизбула е останал с впечатлението, че групата “няма апетити да води военни акции по израелската граница, в случай, че Израел се оттегли от Юга.”

Но Хизбула, в своята същност, е джихадистка организация и нейните лидери никога не са се опитвали да крият своята крайна цел: изграждането на ислямска република в Ливан и освобождаване на Йерусалим от евреите. Непосредствено след изтеглянето Хизбула съобщава, че Израел все още държи тънка ивица ливанска земя наречена Шебаа. Обединените нации заявяват, че Шебаа не е част от Ливан, а принадлежи на окупираните от Израел Голански възвишения и следователно това е въпрос на споразумения между Сирия и Израел. Хизбула не се съгласява и с подкрепата на Сирия продължава често да обстрелва израелските авантпостове в Шебаа.

Езедин е склонен да признае, че кампаниите на Хизбула, целящи да отстранят Израел от Шебаа са претекст за нещо по-голямо. “Ако те отстъпят Шебаа ние няма да спрем да воюваме с тях, каза ми той, нашата цел е да освободим Палестина.” Оцелелите от тази освободителна война евреи, каза Езедин, “могат да се върнат обратно в Германия, откъдето дойдоха”. Той допълни обаче, че на евреите, които са живели в Палестина преди 1948 година, “ще им бъде позволено да живеят като малцинство, подчинено на мюсюлманското мнозинство.” Самият Насрала каза на конференция в Техеран, че “всички ние имаме историческата възможност да приключим с целия този ракообразен ционистки проект.”

Балансът на силите по северната граница на Израел показва, че амбициите на Хизбула са нереализуеми. Бойците на организацията са няколко хиляди, а израелските военновъздушни сили са сред най-добрите в света. Но оттеглянето на Израел от Ливан, напомпа самочувствието на Хизбула, засили презрението към евреите, наред с желанието за пълна победа. “Всеки ни казва, вие сте луди, какво правите, вие не може да победите Израел. Но ние показахме, че евреите не са непобедими, ние им създаваме големи проблеми и ще продължим да правим това.”

Текстът е малка част от репортажа на Джефри Голдбърг, публикуван в New Yorker . Целият текст може да бъде прочетен тук: Първа част ; Втора част


MTR книги