Media Times Review    Google   
___









технологии и перспективи
 септември 2006

Ние вярваме в доброто

Основателят на Уикипедия Джими Уейлс
за неговата интернетска енциклопедия и за разума на интернетската общност


     Die Welt: Вие сте включен в тазгодишната листа на стоте най-влиятелни хора според списанието Тайм – с обосновката, че сте „пророк“ на „потребителско-генерираните съдържания“ и на „интернетския егалитаризъм“. Отговаря ли това на вашата представа за самия себе си?
     Джими Уейлс: Не го разбирам особено добре. Вярно е, че като институция Уикипедия е в много отношения егалитаристка и основно демократична – но от друга страна ние сме и елитарни. Ние вярваме, че някои хора са идиоти и че е по-добре ако те не участват в писането на една енциклопедия. А аз не съм пророк, просто се опитвам да разпространя мнението, че след развитието на софтуера свободните лицензии започват да повлияват и енциклопедиите по един меродавен начин. Една от най-важните ми задачи е развитието на платформата Creative Commons, чиято цел е създаването на юридически модели за размяна и по-нататъшно развитие на свободни лицензии. Там обаче ние се намираме в самото начало.
     Die Welt: Виктор Юго е казал: „Нищо на света не е толкова силно колкото една идея, чието време е дошло“. Защо времето на Уикипедия дойде едва през 2001 година?
     Уейлс: Необходимо беше първо да се стекат редица обстоятелства. Вярно е, че технологията беше на разположение още през 1995 година, но измина още известно време, преди потребителите да започнат да разбират как социалните общности в интернет биха могли да функционират и как би могла да бъде постигната някаква значимост. Това обаче важи и за останалите общности в мрежата.
     Die Welt: Джейрън Лейниър, компютърен учен, музикант и пионер на виртуалната реалност, упреква Уикипедия в „дигитален маоизъм“.
     Уейлс: По този повод написах една малка реплика, но истината е, че нямам ни най-малка представа за това какво Лейниър има пред вид с тия думи.
     Die Welt: Лейниър например се оплаква от това, че в статията за него от Уикипедия той отново и отново е бил представян като филмов режисьор. Всеки път когато е изтривал тези думи, защото той разглежда този период от живота си като незначителен, те отново са се появявали малко след това. За него това е признак за факта, че подобно на един комунистически колектив Уикипедия настоява да знае по-добре от индивида кое е добро и правилно за самия него.
     Уейлс: От нашата гледна точка нещата изглеждат точно обратно: ние уикипедийците сме индивиди, ние се познаваме и уважаваме – и ние поемаме отговорността за онова, което вършим. Лейниър е бил представян като филмов творец отново и отново просто защото за това има източници – само при Гугъл например се намират стотици попадения при използването на ключовите думи „Джейрън Лейниър“ и „филмов творец“. Ако Лейниър се крие зад някой анонимен IP-адрес и без всякакво обяснение изтрива все едни и същи думи, то ние автоматично изхождаме от предположението, че някой си прави лоши шегички с нас – и съответно възстановяваме първоначалната версия. Така функционира социалният контрол в Уикипедия. Той просто е трябвало да се обади със собственото си име и да остави съобщение. Статията веднага щеше да бъде променена. В този случай самият той се е държал като анонимната маса и е отказал да проведе с нас човешки диалог като с индивиди. Разбира се, грешките в Уикипедия са досадни, но когато се открие грешка, първо е необходимо да разберем, че за нея са отговорни индивиди и че те съответно трябва да бъдат третирани като такива 1).
     Die Welt: Вероятно мнозина, които не познават Уикипедия достатъчно добре, смятат, че тя е някаква огромна организация, която създава и се разпорежда с милиони статии въз основа на непрозрачни критерии.
     Уейлс: Да, това действително е огромно недоразумение. Ние не сме неконтролируемо чудовище. При немската версия на Уикипедия например повече от половината от над 400 000 статии са създадени от по-малко от 500 автори. Към по-тясното ядро (по нашето определение това са уикипедийци, които създават или променят по повече от 100 статии месечно) принадлежат около 800 до 900 немскоезични автори. Следователно Уикипедия е значително по-индивидуална, отколкото това се предполага. В целия свят не повече от една пета от статиите принадлежат на анонимни автори.
     Die Welt: Защо изобщо допущате анонимни автори, които могат да се измъкват от отговорността за своите текстове или промени в чужди текстове? Та нали точно това подхранва мита за един анонимен дигитален колектив?
     Уейлс: Защото анонимността предлага един чудесен, много лесен достъп до Уикипедия. Повечето от нашите много активни автори признават, че в началото са започнали с анонимно отстраняване на дребни грешки. След това проектът им е харесал и те са си направили потребителски акаунт. Ако ние бихме направили задължителна регистрацията на потребителите, бихме имали много по-малко нови автори. Освен това повечето анонимни статии са конструктивни и смислени.
     Die Welt: Релевантна ли е изобщо за Уикипедия теорията за кошерния интелект, според която масата като мнозинство автоматично взима най-доброто решение?
     Уейлс: В този дебат витаят какви ли не теории, от псевдо-Дарвинизъм до Мъдростта на масите. Развитието на абстрактни теории за индивидуализма или колективизма обаче не е моя задача, аз не съм визионер. Аз искам от нашите проекти да произлезе нещо добро и това, което се питам е по какви практически начини можем да постигнем целите си. Ние желаем открита обмяна на информация, широко обществено участие и концепция, която да служи като противовес на съществуващите закостенели концепции за разпространяване на знанието. Ние дефинираме Уикипедия като общност на отговорни индивиди.
     Die Welt: Кое е определящото за тази общност?
     Уейлс: Важни са социалните правила и норми, както и уважителното общуване едни с други. Но само до едно определено равнище: щом някой създава повече неприятности, отколкото полза, той трябва да бъде отстранен от общността. Създаването на една такава общност е непрекъснат процес – но ние изхождаме от принципа за доброто у хората. Дори и когато между участниците се появяват конфликти, ние винаги първо приемаме, че и двете страни желаят най-доброто за проекта, а именно да създават достъпно за всички знание. Вярвам, че досега имахме успех с този наш принцип.
     Die Welt: В такъв случай според вашето разбиране обикновеният потребител на интернет е един добър човек?
     Уейлс: Да, този мироглед е нашата база. В историята на интернет ние сме преминали през различни фази и отчасти те все още съществуват и протичат паралелно. Има много форуми без ръководство, в които луди или гневни участници буквално се бият вербално; има и форуми, в които се разменят единствено баналности. Когато човек прекарва времето си по такива места, то напълно възможно е да се стигне до извода, че потребителите на интернет са или зли или просто глупави. Но това е изкривена картина на общността. В реалния живот ние по принцип изхождаме от разбирането за доброто у човека, въпреки всички правила и закони. Когато стоя на края на перона, аз с право предполагам, че следващият минувач няма да ме блъсне под влака. Такива неща се случват изключително рядко, това е поведение, което се възприема от общността като перверзно, което създава вестникарски заглавия и бива наказвано. Защо тогава в една интернетска общност би трябвало да се излиза от лошото у човека? Защо да конструираме интернетските страници като кафези? Ние се опитваме да залагаме възможно най-много на принципа на откритост. Нашите контролни механизми се основават преди всичко на човешко разбиране, а не на механизми за защита срещу копиране или компютърно пресметнати вероятности.
     Die Welt: Тази откритост обаче има недостатъка, че единствено случайният момент решава дали в Уикипедия ще се намери една добра или лоша статия по една и съща тема.
     Уейлс: Теоретично погледнато всяка наша статия може да бъде развалена или фалшифицирана по всяко време, дори и ако повечето грешки биват отстранени сравнително бързо. Но пък по-старите версии са достъпни само с едно щракване на мишката, чрез бутона „История“. Освен това през юли искаме да въведем като експеримент и само в немскоезичното пространство така наречената „стабилна версия“. Идеята зад това е потребителят да има избор съответно между последната и „стабилната“, одобрена от Уики-общността версия, сравнима например със свободния софтуер от типа на Linux. Да се надяваме, че „стабилната“ версия ще намали донякъде изкушението да се публикуват тенденциозни статии или просто глупости. Същевременно обаче ние не искаме да изгубим от поглед собствената си сила, която се състои именно в отворената дискусия, ако и понякога тя да излиза от релси.
     Die Welt: Като дете в Алабама сте посещавали ръководено от майка ви мини-училище, основаващо се на принципа на свободното учене. Там ли трябва да се търси произхода на вашия интерес към свободния достъп до знание?
     Уейлс: Вероятно да. В училище винаги ни насърчаваха да търсим сами из различни книги когато искахме да научим нещо. Израснал съм с разбирането, че процесите на учене не винаги трябва да протичат под формата на регулирано преподаване. Редът и структурите са важни, но ученето доставя удоволствие единствено когато човек може да се задълбочи в интересни области толкова, колкото му се иска. А за това е необходимо информацията да бъде достъпна точно когато имаме нужда от нея. В такъв смисъл възпитанието ми безспорно има много общо с това как мисля, какво правя и кой съм аз.
 
1) В този случай думите на Уейлс не отразяват съвсем точно фактическото състояние на нещата, тъй като Лейниър действително се е обадил със собственото си име, макар и по не съвсем приятелски начин. Все пак аргументите на Уейлс продължават да имат тежест, тъй като съвсем не е очевидно, че Лейниър има някакво изрично право по въпроса за това как неговата личност трябва да бъде възприемана от широката публика. За една много интересна дискусия по този и сходни с него въпроси виж http://en.wikipedia.org/wiki/Talk:Jaron_Lanier. (бел. пр.)

Copyright © WELT.DE 1995 - 2006

MTR връзки
Илюзията, че онова, което вече имаме, е близо до достатъчно доброто или че то е живо и ще се поправи само, е най-опасната илюзия от всички. Чрез избягването на подобни безумия би трябвало да е възможно намирането на един хуманистичен и практичен начин за увеличаване ценността на колективното в мрежата, без при това да се превръщаме в идиоти. Най-добрият ръководен принцип е винаги на първо място да се ценят индивидите.
Джейрън Лейниър