Media Times Review    Google   
___









гледни точки
 септември 2006

Списание "Шпигел" - интервю на Ерих Фолат със Салман Рушди

Терорът е сексапилен


Шпигел: Господин Рушди, като експерт по тероризма …

Руди : С какво съм заслужил тази чест? Аз изобщо не се виждам като такъв.

Шпигел : Вашата книга „Ярост“, публикувана през пролетта на 2001, с описанието на Америка, заплашена от тероризъм, бе видяна от мнозина като пророческа – като предусещане за 11 септември. Последният ви роман, „Шалимар клоунът“, описва как един цирков изпълнител от Кашмир бива превърнат в терорист.

Рушди : Ако смятате, че това е достатъчно, за да бъда квалифициран като експерт по тероризма …

Шпигел : Докато подготвяте книгите си – и особено сега, след последния несполучлив удар в Лондон – вие сигурно се питате какво кара тези привидно нормални млади хора да се самовзривяват.

Рушди : Причините за този световен феномен, тероризма, са много и различни. В Кашмир някои хора се присъединяват към така нареченото движение на съпротивата, защото им дават топли дрехи и храна. В Лондон атаките от миналата година бяха проведени от млади мюсюлмани, чиято интеграция в обществото очевидно не беше успяла. Но в последния случай си имаме работа с предполагаеми терористи от средата на обществото. Млади мюсюлмани, които дори са се ползвали от много аспекти на свободата, която западното общество им предлага. Вече изглежда, че социалната дискриминация не играе никаква роля – като че на наше време всеки може да се превърне в терорист.

Шпигел : Водещи британски мюсюлмани написаха писмо до премиер-министъра Тони Блеър, в което твърдят, че нарастващата готовност за тероризъм се дължи на политиките на Буш и Блеър в Ирак и Ливан. Напълно погрешно ли е това? Не допринасят ли жестокостите от Абу Граиб и цинизма от Гуантанамо за разпространението на тероризма?

Рушди : Аз не съм приятел на господин Блеър и смятам политиките на САЩ и Великобритания в Близкия Изток за фатални. Винаги има причини за критика, дори за гневни изблици. Но едно трябва да ни е ясно: тероризмът не е преследване на легитимни цели чрез някакъв вид нелегитимни средства. Към каквото и да се стремят убийците, създаването на един по-добър свят не е сред техните цели. Напротив, те излизат, за да убиват невинни хора. Ако например конфликтът между израелци и палестинци би бил по чудо решен утре, аз не вярвам, че атаките биха намалели.

Шпигел : И все пак, би трябвало да има причини, или поне пускови механизми, за тази ужасна готовност да се изтрие чуждия живот – а заедно с него и собствения.

Рушди : Ленин беше описал тероризма като буржоазен авантюризъм. Аз мисля, че в този случай по изключение той е бил прав: точно това е. Човек не може да отрече основния принцип на всяка моралност – че хората сами са отговорни за своите действия. И пусковите механизми също изглежда са индивидуални. Възпитанието със сигурност играе много важна роля в това отношение, насаждайки едно криворазбрано усещане за мисия, което подбужда хората към „действия“. Към това се прибавя факта на стадното чувство, което се появява, когато човек е интегриран в дадена група, в която членовете взаимно се подбуждат към една форсирана ситуация. Съществува този тип човек, който вярва, че неговите действия ще накарат човечеството да му обърне внимание и ще го превърне в историческа фигура. Съществува и типът, който просто се чувства привлечен от насилието. И, о да, аз мисля, че очарованието също играе своята роля.

Шпигел : Наистина ли смятате, че тероризмът е очарователен?

Рушди : Да. Терорът е очарователен – не основно, но и освен всичко друго. Аз съм дълбоко убеден, че сред взривяващите се самоубийци съществува нещо като преклонение пред смъртта. Мнозина са повлияни от криворазбрания образ на един вид вълшебно очарование, присъщо на тези безумни актове. Въображението на самоубиеца-атентатор го кара да вижда цялото като блестящ героичен акт, докато в действителност той просто се взривява безсмислено, убивайки и други хора. Не забравяйте: жертвите на радикалните мюсюлмани най-често са други мюсюлмани.

Шпигел : Разбира се, че не може да има оправдание за тероризма. Но независимо от това има различни изходни пунктове. Например насилието от страна на групи, които преследват националистически, би могло да се каже, разбираеми, цели – използвайки всички средства, които са им достъпни …

Рушди : … а има и други като Ал-Кайда, които преследват каузата да разрушат Запада и целият наш начин на живот. Тази форма на тероризъм използва несправедливостите на този свят, за да прикрие истинските си мотиви – атака срещу всичко, което би трябвало да бъде свято за нас. Не е възможно да се дискутират каквито и да било неща с Осама Бин Ладен и неговите последователи. Не можете да сключите мирен договор с тях. С тях трябва да се воюва, с всички възможни средства.

Шпигел : А с другите, с „националните терористи“, необходимо ли е да се опитваме да водим диалог с тях?

Рушди : Зависи от това дали те са готови да се откажат от терористическата си борба при определени условия. Изглежда, че признаци за такова развитие постепенно започват да се появяват при баските от ЕТА. Според мен ние дължим това развитие в немалка степен на Бин Ладен – лидерите на баските не искат да бъдат като него. А с ИРА причината беше в загубата на доверие сред собствените им хора, които престанаха да виждат смисъл в нелегална насилствена борба. В дългосрочен план превръщането на предишни терористически организации в политически партии поне не е безнадеждно. То може да проработи с онези групи, които не се характеризират преди всичко чрез религиозен фанатизъм – тамилските тигри в Шри Ланка, например, една група, която буквално изобрети самоубийствените атентати и която няма никаква религиозна основа. Те имат ясни цели – независима държава.

Шпигел : Но трябва ли държавата да бъде отдадена в ръцете на едно малцинство само защото членовете му са особено безскрупулни? Какво ще кажете за Шалимар, героя на вашия последен роман, който убива в името на Кашмир? Той ли трябва да определя бъдещето на региона?

Рушди : Необходимо е всеки случай да се разглежда поотделно. Единственият начин да се разбере защо някой решава да започне въоръжена борба е да се разглежда неговата личност. В случая с Шалимар, това е смесица от лични и политически причини.

Шпигел: Накърнената мъжка гордост безспорно играе роля, защото американският посланик в Делхи открадва неговата истинска любов. Но тук също става дума за това как Кашмир се превръща от едно мирно, мултикултурно общество в разсадник на тероризъм. Става дума за бруталните атаки на индийската армия, които докарват Шалимар в ръцете на джихадистите. Не ви ли се случиха неприятности поради това описание на кашмирската реалност?

Рушди : За щастие много малко. Книгата не беше забранена в Индия, както стана със „Сатанински строфи“ и – за известно време – с „Последната въздишка на мавъра“ (поради обвинението в клевета срещу индийски политик). Получих много положителни рецензии в Индия и дори най-важната литературна награда. Бидейки наполовина кашмирец, аз съм особено привързан към този регион – този изгубен рай. Може би другата причина за това, че нямаше протести, се състоеше в това колко щателно бях извършил проучванията си и колко много знам за условията там.

Шпигел : Протагонистът ви е мил човек, поне в началото на романа.

Рушди : Да. Нямах интерес в обрисуването на чернобяла картина: ето ви тук виновника, покварен из основи още от самото начало, ето тук и невинната жертва. Не исках да правя нещата толкова лесни за самия себе си. Искаше ми се да покажа развитието, какъв е начинът, по който някой попада в хватката на фундаменталистите. И как от друга страна терористичните групи непрекъснато търсят потенциални убийци, шпионират обкръжението си, подлъгват хората, съблазняват ги и използват техните слабости. Книгата се казва „Шалимар клоунът“, а не „Шалимар убиецът“.

Шпигел : Национални политически въпроси играят много важна роля в борбата за Кашмир, но религиозните въпроси също са ключови. Безпокоите ли се относно властта на радикалните религиозни течения по света?

Рушди : Фундаменталистите от всички вероизповедания са фундаменталното зло на нашето време. Почти всички мои приятели са атеисти – нямам усещането, че съм изключение. Ако погледнете към историята ще откриете, че разбирането относно това що е добро и зло винаги е съществувало преди отделните религии. Религиите са били изобретени от хората по-късно, за да изразят това разбиране. Що се отнася до мен, аз нямам нужда от някакъв висш „свят“ арбитър, за да бъда морално същество.

Шпигел : Може би не, но все пак изглежда, че много хора се нуждаят от някакъв бог. Религиите по целия свят са в период на подем. Стремежът към духовност е по-силен от всякога. Това отрицателно развитие ли е по ваше мнение?

Рушди: Да.

Шпигел: Това е ясен отговор. Но и обиден за много хора.

Рушди : По мое мнение думата „духовен“ трябва да бъде поставена в някакъв индекс и забранена за използване, да речем, за петдесет години. Колко неща само биват обявени за „духовни“ – просто не е за вярване. Стига се дори до духовни кученца и духовни шампоани.

Шпигел : Вие самият писахте веднъж: „Ние се нуждаем от отговори за непознаваемото. Това ли е всичко, което съществува? Душата се нуждае от обяснения, но не рационални, а обяснения на душата.“

Рушди : Разбира се, че съществуват неща отвъд материалните нужди, ние всички го чувстваме. За мен отговорите просто не са в областта на религиозното, божественото. Но аз не диктувам на никого в какво да вярва и в какво – не. И аз не искам някой да диктува на мен.

Шпигел : Защо става така, че ислямът – с неговите претенции за превъзходство и стриктни правила в ежедневието – упражнява такава привлекателна сила върху много млади хора?

Рушди : Сигурно не очаквате на сериозно да ви обясня привлекателната сила на исляма, нали?

Шпигел : Кои компромиси би трябвало и би могъл да направи Западът, за да намали опасността от тероризъм?

Рушди : Не съм и човек на компромисите. Струва ми се, че говорите с погрешен човек.

Шпигел : Но скоро след атаките от 11 септември 2001 вие самият писахте, че за да се защитят свободните общества срещу тероризма, ограничаването на някои права е неизбежно.

Рушди : Имах пред вид неща като по-строг контрол на полетите и пр. – имам пред вид досадни, но лесно разбираеми ограничения. Не бих повярвал, че администрацията на Буш би си позволила да постави в ход механизмите на една авторитарна държава.

Шпигел : Направи ли го тя?

Рушди : О, да. През последните няколко години бях президент на ПЕН клуба в Ню Йорк и председател на Съюза на американските писатели. Отново и отново, ние трябваше да се сблъскваме с тези простиращи се надалеч атаки срещу гражданските свободи. И повечето оплаквания бяха основателни, защото дори не беше ясно по какъв начин арестите и наблюденията бяха свързани с анти-тероризма. И аз знам за какво говоря: от собствената ми история на заплахи съм развил нещо като симпатия към разузнавателните дейности, моите защитници се радват на най-дълбокото ми уважение.

Шпигел : Означава ли това, че Буш и Блеър отиват прекалено далеч?

Рушди : Това е проблемът с политиците, които по природа тежнеят към авторитаризъм: когато получат шанса за това, те отиват твърде далеч. Необходимо е да внимаваме с тях. Намирам дълбоко угнетителен фактът, че англо-американската и арабската политика се потвърждават взаимно – искам да кажа, че потвърждават най-лошите си предразсъдъци. Погледнете към Ирак, към Ливан. Няма справедлива страна в който и да било от тези конфликти. Но в същото време ние се нуждаем от морална яснота, от нещо, което в последно време често ми липсва при много хора с либерални убеждения – а аз самият съм либерал. Ние се нуждаем от яснота относно това кое е право и кое не, от готовността да защищаваме нашите ценности с ясни думи и наистина да наричаме виновниците виновни.

Шпигел: Какво имате пред вид?

Рушди : Винаги съм бил стриктно срещу закони относно богохулството, чрез които се предполага да се защити определена религия срещу предполагаемо опозоряване. Абсолютно нормално е мюсюлманите да се наслаждават на същите религиозни свободи както и всички други в едно свободно общество. Напълно нормално е те да могат да протестират срещу евентуална дискриминация, когато и където и да се сблъскат с нея. И няма съмнение, че на запад често се появяват ответни реакции, които водят до незрели, анти-ислямски подозрения. От друга страна, онова, което изобщо не е наред, е ислямските ръководители в нашите страни да изискват тяхната вяра да бъде защищавана срещу критика, неуважение, насмешка и несъгласие. Дори и една злобна критика, дори и обидни карикатури – това е част от нашата свобода на словото, от плурализма, от нашите основни ценности, пред които те трябва да се преклонят, ако искат да живеят заедно с нас.

Шпигел: Каква роля трябва да играе литературата, за да насърчава толерантност – и да се противопоставя на нетолерантността?

Рушди : Няма алтернатива на мирното съ-съществуване на културите. Способстването за това е задача, която литературата трябва да си поставя. Виждате ли, фундаменталистите смятат, че ние не вярваме в нищо. Според тяхното виждане за света, те притежават абсолютни истини, докато ние изпадаме в декадентство. Ние ще можем да триумфираме над тероризма не чрез водене на война срещу него, а чрез съзнателен, безстрашен начин на живот. Ако трябва да се направи избор между сигурност и свобода, то свободата винаги трябва да надделява.

Шпигел : След фатвата на аятолах Хомейни през 1989, вие на практика живяхте в нелегалност в продължение на около едно десетилетие…

Рушди : … а аз тъкмо се канех да ви благодаря за това, че думата „фатва“ не беше спомената до тук в нашия разговор ...

Шпигел : ... но това е неизбежно. Колкото и да го мразите.

Рушди : Да, да, знам. Все едно, ако нещо друго, а не аз бих бил световно известен. В годините, които последваха, понякога се чувствах така, сякаш други хора пишеха историята на живота ми. Но вече отдавна съм оставил всичко това зад себе си. Живея свободен, нормален живот на гражданин на Ню Йорк и Лондон, а често ходя и на посещения до родния си град, Мумбай (Бомбай).

Шпигел : И трите са градове, пострадали от сериозни терористически атаки. Но и трите се оказаха способни за бързо възстановяване и продължават да се придържат към открит и свободен начин на живот.

Рушди : Интересно, че го казвате. Може би точно това е причината, поради която обичам тези градове.

Шпигел : Според шиитската интерпретация, фатвата на Хомейни не може да бъде оттеглена, защото е религиозен указ. Дори и ако официално вече няма награда за главата ви, агитаторите около настоящия ирански президент Махмуд Ахмадинеджад биха могли да я поставят в сила по което и да е време.

Рушди : Чел съм тези журналистически спекулации. Но не ги смятам за важни.

Шпигел : Спомняте ли си деня, в който беше обявена фатвата? Отбелязвате ли годишнината му всяка година?

Рушди : Как бих могъл да изтрия този ден от паметта си – това е денят на Свети Валентин. Така поне не забравям цветята за съпругата си.

Шпигел : Господин Рушди, благодаря ви за това интервю.


MTR книги