Media Times Review    Google   
___









мастило
 септември 2006

SALSA в BG вариант.
Неравноделно.

Таня Илиева


Тези думи са за избора. Изборът на Друг. И избора на Другия.
Това е лутане между текила и пърцуца. Между пленителна хореография и „ханшова” импровизация, тип 7/8.
Това е шанс срещу 3 лв. вход да си герой в латино-сериал с измислен драматизъм, по евтин кабелен канал с директно включване към късния нецензуриран блок.
Това е Salsa в BG вариант.
„Велкоме”!
 
     Популярната употреба на думата „салса” за описание на танцувална латино-музика датира от 1933 г., когато композиторът Игнасио Пиниерио (Куба) написва песента Echale Salsita.
     От времето, когато салсата започва да се слуша и танцува в България, е редно да я свързваме единствено със „сос”. Пикантен. И задължително „по български”.
 
„Треска в събота вечер” в Огледалния свят
     Годината е 2006. Клубът е столичен и много „салса”. Едва си проправям път през множеството танцуващи, които волно и неволно се блъскат и настъпват с доволни физиономии и мокри тениски. Салсата в България е в своя пик. 90% са танцуващите, 80% от тях пък имат свои школи. От преднамерената карнавална атмосфера ме изважда въпросът:
     „Какво танцуваи? L.A., Cuban, New York… или…”
     Интересно – мисля си – за времето, когато не съм стъпвала по легендарните денс клубове, се е напълнило с „башмайстори”.
     И докато се чудя да се смея, да гледам колкото се може по-стъписано, или да отговоря на въпроса, ръката, придружаваща го, ме хваща и проправяйки си път през цялото телесно множество, акостира на гърба ми. Понасяме се вихрено в рояка от заучени движения, усмивки, пози и успяваме да освободим известно място на дансинга само за нас. Усещам лепнещите погледи на множеството – провират се навсякъде, докосват ме, където пожелаят, навиват с пръст косите ми, намигат ми, дори се разминават с душата ми, съвсем за кратко.
     Тук няма как да бъдеш инкогнито. Дори пред огледалото на входа. Уж всичко е наред, а е наопаки. Талант наопаки. Любов наопаки. И много салса в BG вариант. Наопаки.
     Когато и последният латино бийт заглъхва, главата ми пулсира, а бедрата потрепват омаломощено, сред тътен от овации и нов латино бийт, в освободеното каре на дансинга се шмугва друга двойка, потриваща самодоволно ръцете си. И всичко се повтаря с метрономна точност до сутринта…
 
От Севиля до Гренада
     В.* има школа в София от 4 години. Танцува цели 3. Амбициозна е. И много непозната.
     М. вече ври и кипи в изкуството на салсата – дългите 7 години (за жалост не в Тибет) му се отплащат пребогато с учениците си, които обучава вече 3 лета.
     Тандемът Е. и Р. танцуват вече 6 години салса, в 5 от които раздават себе си като преподаватели.
     Реалната статистика? 16 официални клуба в София и още знайни и незнайни, пръснати из Пловдив, Варна, Бургас… и кой знае къде.
     Невероятно е, но факт. България може да се похвали с такова изобилие от салса master-и в крехка младенческа възраст, че безпристрастен наблюдател би повярвал без колебание в прераждането на цялото кубинско множество в кръшните неуморни български тела, дейни участници в огласяването на салса нравите у нас.
     Дали пък в школите от Илинойс и Флорида, или от тези в Мемфис, Атланта, Далас и редица други, треньорите са винаги прохождащи танцьори?! Или пък 7/8 наистина е повече от 4/4?! А може би в България инструкторът е само inside man, човекът in-the-structure?! Днес нашата страна е тази на неограничените възможности. Тук – „да ти идва отвътре” е сигурната предпоставка за бляскаво танцьорско бъдеще, а капката талант – това е техника, която настоява да бъде споделена с прииждащите и за кратко „начинаещи”.
 
Диалози за вагината
     В „страната на чудесата” има още една закономерност. В огледалото за обратно виждане, доколкото BG вариантът на салсата е наопаки, танцът си е чист секс. Актът на танцуване е просто акт, с ауфтакт на „на 1”. „Историята на окото” на дансинг-територията е „история на ръката”. С бъдеще. Ето няколко златни правила, спазването на които гарантира симултантен превод на горещия танц в условията на столичното салсиране:
1. Ритъмът на музиката е правопорционален на желанието тялото да го задава – солово.
2. Честата смяна на партньор на дансинга е продиктувана от същия навик – в частния живот.
3. Добре е телесната близост да продължи извън клуба.
4. А най-добре е да не се повтори след това.
5. Изкушаващо е да покажеш на другия как се прави.
6. Често името на партньора остава неизвестно. Все пак правилото е: „Сексът не е повод за запознанство.”
7. Сайтовете с картинки и видео не са чужди никому.
8. Важното е всички да видят новото движение. Или като алтернатива – да чуят за него от няколко независими източника.
9. Очите казват всичко. А всичко е единствената дума: „Къде?”
10. Проблемът е един - много мъже и жени, и малко време.
 
Мачо търси маца
     Етапи на ухажване в съботната BG-салса вечер. Продукти – няколко бири за кураж, запалка – ако някой иска огънче, самонадеяност – на вкус, самовлюбеност – колкото поеме, щипка добро възпитание. Бърка се на силен огън, докато ти изкипи. Поднася се горещо и се отнася бързо по реда:
     22:00 – Леко се поклащаш в ритъма на каквото пуснат. Извършваш щателен преглед на обстановката. После бързо изчисляваш се съотношението мъже/жени, както и времето, което остава до зазоряване.
     23:00 ч. – Бърза салса. Първи стъпки към обект № 1 за тази вечер.
     23:01 ч. – Неуспешни.
     23:02 ч. – Бавна салса. Давиш мъката, посредством обект №2.
     24:00 ч. – Всичко е наред.
     24:01 ч. – Румба. Опит №2 с обект №1.
     24:05 ч. – Неуспешен.
     24:06 ч. – Ча-ча. Следва непринудено поведение с обект №3, за да не ти личи мъката по обект №1.
     24:30 ч. – Бачата. Няма мърдане. Приемаш покана от влюбен, незнаен обект №4.
     24:45 ч. – Никаква реакция или ревност от обект №1. Псуваш наум. Как може?!
     01:00 ч. – Меренге. Небрежно настъпваш въпросния обект и в опасна близост казваш дългочаканото „Опаа.”
     01:00 ч. – Приятелят на обект №1 те търси за саморазправа.
     01:30 ч. – Салса mix. Намира солидна почерпка, приятел до гроб, разби’аш ли, и неколкочасово се „уважавате”.
     02:00 ч. – Бърза салса. Развеселеният приятел на обект №1 е в прегръдките на обект №5.
     02:30 ч. – Някаква салса. Обект №1 измъква от ръцете ти обект №6, защото има да й се оплаква в тоалетната.
     03:00 ч. – Дискът зацикля. Но времето минава бързо в компанията на №7.
     03:30 ч. – Бачата. Разстроена, обект №1 приема твоята покана за танц.
     04:00 ч. – В квартирата ти е напълно тихо. Обект №1 не подозира, че се превръща в №8.
     На сутринта и ти не подозираш нищо. Ако погледнем обективно – това се случва всеки път. Или поне до този момент. Защото, кой знае, може някога и аз да съм била №1.
     И докато прекрасния иначе танц се превръща пред очите ти в някакъв неуместен „панаир на суетата”, където „да го можеш” винаги е по-добре да се покаже върху гърба на нищо неподозиращия новак до теб, тълпата от салса-маниаци няма как да не напомня на странен вид корида. Софийска и наопаки. Тестостерон (мъжка и женска собственост) и еротична неовладяност те задушава още от входа.
     А музиката си я бива, по дяволите. Салса. Наопаки. В тъжен BG вариант. Докато някъде в далечен непретенциозен Cuba Libre клуб в Констанц, Германия група случайни непознати просто се забавляват. Искрено.